Dream blog

Who is the strongest, who is the best, who holds the aces, the East or the West. This is the crap our children are learning.”
–Roger Waters

Petar Atanasov :: May.14.2008 :: Favoured Music, Misc, Quotes :: No Comments »

Petar Atanasov :: Apr.27.2008 :: Misc, БГ :: No Comments »

Най-хубавият ден-днешния.
Най-голямата спънка-страхът.
Най-лесното нещо-да се заблудиш.
Най-голямата грешка -да паднеш духом.
Коренът на всички злини-егоизмът.
Най-хубавото развлечение-работата.
Най-лошото поражение-отчаянието.
Най-добрите учители-децата.
Най-голямото щастие-да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък-лошото настроение.
Най-красивия подарък-прошката.
Най-добрата защита-усмивката.
Най-доброто лекарство-оптимизмът.
Най-мощната сила на света-вярата.
Най-стимулиращият дар-надеждата.
Единственната реалност-любовта…

Petar Atanasov :: Apr.16.2008 :: Misc, БГ :: 7 Comments »

Това беше най-невероятният уийкенд в живота ми

Запознах се със страхотни хора, слушах за тяхната работа с удивение и заедно с тях се радвах на споделеното чувство на разбиране. Имаше толкова много и разнообразни теми: презентации от такива засягащи наночастиците и как се използват за пречистване на водата, през бозомите и космическата археология до ЕЕГ и човешкия мозък, минавайки покрай моето скромно участие за бъдещето на изкуствения интелект…

Успех на финалистите !!!

Petar Atanasov :: Apr.07.2008 :: Misc, БГ :: No Comments »

Базите данни съпътстват човека в неговата работа още от самото зараждане на необходимостта за класифициране и запазване на информация. С течение на времето и процеса на работа натрупването на данни извежда съвсем естествено на дневен ред въпроса за организацията и съхранението им. Изглежда така се появяват прототипите на първите картотеки, където информацията е подредена по азбучен ред и съществуват специални индекси (най-често азбучни) по които човек е в състояние да намери необходимата му информация бързо и лесно.

Постепенно се заражда идеята залегнала в основите на съвременната теория на релационните бази данни, която разглежда данните извън понятието списък. Тоест те не се класифицират просто по някакъв признак (като азбучните списъци) а са свързани помежду си посредством релации – имат отношение една към друга и това отношение носи конкретен смисъл. Атрибутите които унифицират записите в базата данни съставят понятията първичен ключ, а когато атрибута е външен за конкретния запис имаме аналогично външен ключ. Комбинацията от два и повече атрибута са нарича съставен ключ, а когато имаме само един – прост ключ. Неизползваните атрибути се наричат кандидат ключове и те са много удобни ако например в някакъв бъдещ момент ни е необходимо да обновим структурата на системата с която работим.

Както във всяка наука и тук имаме ожесточени дебати и спорове – дали трябва да се следва естественото развитие при моделирането на данните – тоест дали да изполваме естествените първични ключове или да генерираме изкуствени такива - най-често под формата на случайни неповтарящи се числа или поредици от числови редици.

Но защо са толкова важни тези ключове? Какво значение има тяхната структура?

Практически именно те са в основата на поведението и структурата на базата данни, от тях зависи дали ще имаме възможност да изградим множество мънички вратички и прозорчета, през които ще разглеждаме малки като количество данни или ще проектираме система в която ни интересуват данните като цяло – движението на информацията като поток, тенденциите, както и възможността за прогнозиране и симулиране на цели процеси.

Към настоящият момент това са и двата основни вида бази данни – първите са подходящи за ежедневна работа, докато вторите се използват основно при анализ на данните и търсенето на скрити зависимости в тях.

Независимо от типа си базите данни споделят общи проблеми: основния е развитие на процес на некотролируемо нарастване на обема данни с течение на времето, от което следва и вторичния - забавяне на работата на самата база. В основата им стои факта, че базата данни представлява по своята същност конкретен статичен поглед над проблемната област, който поглед е пряко и тясно свъзрзан със способностите на човека (екипа) проектирал системата и със неговото разбиране и познания над проблемната област.

С други думи наложените ограничния произлизат от самите нас – технологията е достатъчно гъвкава и има множество средства, с които в зависимост от конкретните цели можем да проектираме малки или големи бази данни. Да разбира се – съществуват известни ограничения, но гъвкавия човешки ум е намерил най-разнообразни начини да заобиколи и преодолее успешно бариерите.

Именно човешкият ум е в центъра на бъдещите системи за работа с данни. Необятността на съзнанието, неизчерпаемите гледни точки моделиращи решения по свой нетрадиционен начин и възможността за споделяне на знания са основата на съвсем реална система, в чиито център стои не машината а човека.

Новият хоризонт който се разкрива не представлява някакъв невероятен революционен метод за съхранение на данни, или супер сложен алгоритъм за търсене, а по-скоро се изразява в истинската реализация на възможността за споделяне на знанията свързани с работата над даден проблем.

Семантичните технологии правят възможно именно това – обособяване на нова размерност - знанията свързани с проблема и обуславят възможността за съвместна работа на различни екипи над общ проблем. С което придобиваме тризмерен изглед над проблема – данни описващи проблема или процеса, приложения работещи с данните и знанията свързани с тях.

Но защо ? Какво ни липсва сега?

Да вземем за пример търсенето в традиционния уеб. Ако напишем в търсачката “Аз обичам природата” - съответно ни се показва списък от сайтове, които съдържат тези три думи. Със семантичните технологии става възможно търсенето освен по ключови думи и със различни знаци, картинки и пр. Така “Аз природата” би дало резултати които не се ограничават само до конкретната дума и сухи статистики като броя хора които посещават дадения сайт базирайки се на такова търсене, но основно по смисъла, който се влага в нея. Природата я обичат не само еколозите и обикновените хора, “обичат” я и нефтените компании, супер модерната китоловна флотилия на Япония, канадските спортни ловци на тюлени бебета, българските строители, реститути, предприемачи… Нюансите и контрастите в значението, дори самото значение, така както хората го интерпретират е непознато за съвременните машини, но именно сематичните технологии биха спомогнали в процеса на обединяване на тези два свята и тяхното взаимно разбиране.

Друг основен момент е, че при “разглеждането” на данните през различните знания свързани с тях не се налага преструктуриране на самите данни, както това би било необходимо ако се ползват традиционните методи (спомнете си ключовете в базата данни от началото – те са отговорни дори и за подреждането на запазените данни, в едно с цял набор допълнителни средства, които предлага технологията: индекси, помощни таблици и т.н.). Тази независимост дава свобода на изгледа, както и на решението произлизащо от него без да налага зависимост от себе си. Така различните решения могат да се допълват взаимно без да си пречат едно на друго, формирайки цялостната картина и богатсво на възможностите.

Семантичните технологии дават отражение не само при търсенето и представаянето на данни, но също така и при тяхното структуриране. Разширяването на възможностите за представяне на данни разширява също така и последващия процес на преобразуването им в информация, а от там в знания. Но процеса не е “автоматичен” - човек може да запомни данните и да ги повтори като папагал без дори да ги разбира (дори и в сравнение с добре “образованите” хора машината сякаш е по-добра в това отношение, независимо че не ходи на училище, на занималня, на частни уроци и т.н.). Обработката (съхраняване, групиране, подреждане) на данни в значещи “парчета” информация е процес който не изисква особено разбиране или способности за последваща употреба на инфомацията. Знанието от своя страна е следващата стъпка. То изисква разбиране и способността да се употребяват данните и информацията за да се отговаря на въпроси (като “Кой обича природата?”, “Ако съществува дори само едно Йети – трябва ли да го убием за да го изследваме?”, “Може ли да се убиват китове с научна цел?”, “Кое е по-важно: размириците в Тибет, новия мега проект за язовир в Китай, потребностите на Пекин от вода или Олимпиадата?”), да се разрешават проблеми, да се взимат решения и т.н.

Бъдещето е носител на хармония в отношенията както между хората, така и между тях и машините. Всичко зависи и е в ръцете на човека именно сега, а технологиите са неговите съвременни инструменти. Нека не караме машините да ни дават отговори на очевидни въпроси и дано не се налага да ги обучаваме с най-съвременни средства на това какво е Природа и какво е Любов.

Кратката версия, която представих на Fame Lab.

Petar Atanasov :: Apr.03.2008 :: Misc, БГ :: 8 Comments »

“Ние търсим хора, в чиито очи блестят звездите на науката; хора, които могат да представят научно издържано съдържание  по един забавен, оригинален и вълнуващ начин, така че едновременно да допаднат на своите колеги и да бъдат разбираеми за ненаучната аудитория.“.
Кати Сайкс, Директор на Фестивала за наука в Челтнъм, Обединено кралство

Petar Atanasov :: Mar.17.2008 :: БГ :: 1 Comment »

Petar Atanasov :: Mar.13.2008 :: Quotes :: No Comments »